Сигурно пълзи някаква сянка на съмнение след първия пост, че „аха-а-а... пак Ивайло е направил нов блог, ще постне два пъти и ще го зареже”. Любовта и всеотдайността към готвенето у мен няма да стихнат, те са като вечният мусон, а що се отнася до споделянето на нови, забавни, вкусни и креативни рецепти, за това не берете грижи. В кухнята не съм сам. В някой от предстоящите постове надълго и нашироко ще представим Staff-a така да се каже, още не сме съвсем наясно кой за приготвянето на кое ще отговаря, но всичко ще си дойде на място с времето. В миналия брой на готварския алманах представихме 2 доста профански рецепти със спорна кулинарна стойност. Време е за хубавите манджи...




МЪРЗЕЛИВ ОРИЗ

В новия готварски наръчник, с колегите ще ви съветваме как да напълните студентските си търбухчета без уроци при баба или скъпи ресторанти. Едно предложение за бързо задоволяване на непосилен глад е Мързеливият ориз. Както ще видите от списъка с продуктите, манджата съдържа доста белтъци и въглехидрати – тоест преведено на езика на гладуващите – само неща които засищат бързо бързо без да струват много. И за разлика от повечето бързи работи не е вредно за хората с капризно стомахче. Това е единственото нещо, което съм готвила по рецепта от книга за италианска кухня (защото беше най-кратката рецепта в книгата). И така, нека готвенето започне....сега!

Минимални продукти:
• 1-2 торбички от разпространения из цяла Европа ориз на Чичо Бен (Uncle Ben’s – откриваем във всеки супермаркет от Англия до България включително, но трябва да се подчертае нещо важно – задължително си купете от ориза в торбички, защото е най-лесен за приготовление, а шансът да сгафите е по-малко от нулев, освен ако фамилията ви не е случайно Буш!)...
• Настъргано на едро ренденце кашкавалче в една мънинка купичка (количеството зависи от това колко ви е останало в хладилника и колко гладни гърла храните)...винаги оставяйте по 2 резенчета кашкавалец за закуска, който е като Mana potion за всеки гладен студент. Както казва поета „кашкавала, приятелите и това че съм инат”.
• Изключително важно за вкусовите качества на „нищо-нещото” е бульончето – зеленчуково най-добре, но може и друго по предпочитание.

Мързеливо приготовление:
Такаа....тъй като това е рецепта за зверски гладните, ще напиша стъпките кратко, ясно, за да можем по-бързо да пристъпим към ядене:

• Пълним тенджера с вода (не догоре, само колкото да се покрие торбичка с ориз)
• Слагаме тенджерата на котлона и пускаме на не-баш-най-високата, ами примерно предпоследната температура!
• Водата завира
• От кутията на Uncle Ben’s вадим 1 торбичка (ако само ние ще ядем, а ако сме 2ма – 2 торбички или повече в зависимост от капацитета на участниците в яденето)
• Слагаме торбичката/те в тенджерата, след което блъскаме вътре едно бульонче, оставяйки го да си деградира само
• засичаме 15-20 мин да си поврят (освен ако не пише друго на торбичката, понякога може и за 10 мин)
• Докато чакаме, занимаваме гладното си озверяло съзнание с настъргване на кашкавала в малка купичка
• След 20те минути изливаме водата в мивката (оризът е станал вече жълто-зеленикав, но и мирише вкусничко, за да залъже самочувствието ни, че сме сготвили нещо велико!)
• Хващаме торбичката за някой не-горещ край и там където е отбелязано я скъсваме, за да изсипем съдържанието в най-близката (и по-възможност чиста) чиния!
• Ориза посипваме с настъргания кашкавал...и тъй като вече е готово, енергично разбъркваме ориза и кашкавала (който почва да се разтапя)...
• Мързеливият ориз е готов за консумация с напитка по вкус и джоб!:)

Bon apetit!


подпис Mother Navy


Звучи ми вкусно! Ще го сготвя на брата, той ще го оцени по достойнство. Оризово вино много му върви на това ядене, за десерт мляко с ориз! Няма майтап, пробвайте я гозбата, екстра е, благодаря на Mother Navy, че е така добра да ни просвети за нея. Надявам се, че и занапред ще имаме удоволствието да оставаме очаровани от нейните рецепти, кулинарни съвети и тайни.

От известно време издирвам един майстор готвач, да сподели на широката аудитория тук някоя от своите многобройни магии в кухнята. Славата на Ванката в кулинарията е толкова необятна, че дори и човек да не имал превилегията да опита нещо сготвено от него, силно и безрезервно вяра, че именно от неговата ръка може да бъде постигнат ултимативния чревен делириум. Ето и втората рецепта за днес:


МЕДИЦИНСКИ DEEP SHIT

Zdenec – Ванката
i.m. – duh?!

„[12.11.2008 г. 19:46:06] i.m. каза: dai da sgotvim ne6to e vanio
[12.11.2008 г. 19:46:58] Zdeneck каза: of kotio v momenta sum in deep shit
[12.11.2008 г. 19:47:18] Zdeneck каза: medicinski
[12.11.2008 г. 19:47:43] i.m. каза: dobre
[12.11.2008 г. 19:47:46] i.m. каза: kaji kak se gotvi
[12.11.2008 г. 19:47:53] i.m. каза: medicinski deep shit
[12.11.2008 г. 19:48:56] Zdeneck каза: ami cuka6 do posledno na fallout
[12.11.2008 г. 19:49:37] Zdeneck каза: dori i kato stane6 sutrinta v 8 i re6i6 da propusne6 purvite lekcii, ,, i u4i6 za seminara 15 min predi nego
[12.11.2008 г. 19:50:52] Zdeneck каза: i tam ta pitat za ei tva film4e deto sum si go slojil na prifila v skype v podrobnosti (zelenite enzimi det sa tam kak se kazvat i ot kade idvat i kak vlizat v qdroto i ot kakvo se regulirat)
[12.11.2008 г. 19:52:37] Zdeneck каза: ... sublimno”

Чисто технически това си е рецепта, макар и да не носи удоволствие на заклетия чревоугодник. Ванка чакаме те с нещо по така засукано, аз поне съм гладен и точа лигите.

Може би е твърде рано да представя рецептата за следващото яде, но пък що да не. За приготвянето и се изискват леко по-напреднали познания, но като цяло не е нищо особено като сложност. Крайният резултат обаче е страхотен и някои биха казали, че е напълно достатъчен да си изпросите секс от любимия човек за вечерта. Гарантирам, че рецептата е изцяло мое творение и идея, че това ядене са го яли истински хора, Жорка дигни ръка бе, и при това са останали много доволни.

ЧЕРВЕНАТА МАНДЖИЧКА

Съставки (още се опитвам да напипам отпимума, може да промените нещо ако ви се стори, че е за добро):

500 грама (може и повечко) пилишки гърди
1 шише или буркан доматен сос, обикновено са по 500мл
1 шишенце чили сос, мисля че са около 200 мл, абе червено люто да е
2 броя пресен лучец
1 голяма чушка, тип Камба
1 консерва с царевичка
Риган
Бусилек (тъй ли се пише?)
Олио – да има
Ориз – по избор


Начин на приготвяне:

Измивате всичко. Замивате топа. Нарязвате пилешкото на дребни хапки, нарязвате чушката и лучеца. Съвет, слагайте нарязаното в различни съдове, че да не объркате алгоритъма после. Загрейте олио в тигана на мах. Сложете лучеца, разбърквайте бързичко с дървена лъжица, ще покафенее за нула време. Сложете месото, внимавайте да не се опръскате с олио. Намалете котлона с една степен. Ако го оставите прекалено на силен огън, месото видимо ще изглежда готово доста бързо, но ще е сухо и твърдо. Разбървайте месото с лучеца, за да се запържат равномерно. Добавете ЩИПКА риган и продължавайте да си бъркате. Тука никой не си играе да ти засича на време, ориентирайте се визуално за прогреса на готвенето. Знаете как изглейда сурово месо, знаете как изглежда запържено. Малко преди да достигнете второто състояние, добавете нарязаната чушка. Бъркайте си пак небрежно, айляшка работа е тая манджа. Когато месото ви се стори готово, изсипете доматения сос заедно с лютивото в тигана. Ако искате да е по-люто просто сложете повече чили за сметка на доматите, ако не искате да е толкова люто visa versa. Вече би трябвало работата за заприлича на нещо. Движете дървената бъркалка нагоре-надолу, но никога в кръг. Сместта в тигана вече си клокочи романтично. Намалете котлона с още една степен (проблем ще е ако са само 3, при мен са 6, в тоя стадий на готвенето е на 4). Сосеца помага дейно на месцето да стане крехко и нежно, абе приказка. Разбървайте си така в подължение на 5-6 минутки след като сте сложили соса, сложете междувременно бусилек на вкус. Добавете заревицата. След минута-две изключете котлона и сложете капак в/у тигана. Любопитна и питателна добавка към яденето е варен ориз. Можете да го приготвите преди или след Червената Манджичка в зависимост от това, кое искате да ядете макимално топло. Както и да решите и двете ще са перфектни за ядене.
Нападайте!


Етикеция/ Начин на сервиране:

Ако сте решили да си правите оризче допълнилно, става яко ако ги омесите заедно с манджичката. Не мога да ви препоръчам някаква определена напитка, с бира е добре. С гозбата върви много яко хляба, за това си набавете така по сериозно количество от пресен насъщен.

Добър Апетит!


От старите хора сте чували нелепи шеги като "Аз щи кажа как се готви паприкаш" "Абе ти мене ли ще храниш с паприкаш" и някакви такива. Може и да не сте го чували това. Но какво е всъщност паприкаш. В разговор с куланри експерти се оказа, че всеки има някаква идея какво е това, но по-скоро представата е прекалено нереална и романтична. Дори се стигна до нелепия спор има ли изобщо чушки в паприкаша! За да решим въпроса веднъж за винаги, а и за да представя една от идейните рубрики на блога, ще разберем как истински готвачи правят паприкаш:



За финал на тоя пост искам да предложа идея за cooking contest. Идеята е проста- всички правим една и съща манджа, всеки по своя си рецепта, най-накрая изяждаме всичко и преценяме кой има най-сполучлива визия за нещата. Предлагам да го направим ей сега около коледа, а идеята ми за изходна точка е кой ще направи най-добрия БОБ. Няма значение дали е супа, яхния или чорбица. Всеки както преценя така да го направи. Мисля че ще бъде забавно, ще го обсъдим допълнително... До нови срещи в кухнята !

За повечето от нас кухнята е място с мивка, в което си наливаме чаша вода или си мием ръцете. Там е хладилника, в който е бирата, там някъде е хлябът и лютеничката. Всъщност какво е кухнята? Време е да изпъдим мама от там, или първо да я изчакаме да измие чиниите и тогава да го направим. Но идеята е, че Ние можем да готвим! Yes, we can !

Човек всеки ден се чуства гладен, защото Господ така е решил. Решението на този ежедневен проблем, с който се сблъскваме всички е да си сготвим нещо. Не знаете обаче какво? Имате нужда от кулинарен съвет? Естествено, че ще ви помогнем, защото кухнята е място, в което човек трябва да бъде активен не само като потребител на крайния продукт. Изходната ситуация е следната: няма я мама, самичак си, стените те притискат, червата каркорят и... няма начин трябва да се яде. Естествено първото за което се сещам като идея е да извадя хляба ако го има, да мацна малко лютеница, да нарежа луканка и кашкавалче и да облекча простичката си човешка нужда. Недостатъка на този начин на мислене е, че това произведение на кулинарията втръсва бързо и не виждам кой би успял да оцелее на филии повече от 2-3 дни. Да не говорим за дефицита на съставките на тази невероятна кулинарна нирвана в повечето части на западна Европа. За това в този пост, смятам да експозирам няколко рецепти с техните тайни и тънкости. Нека това бъде алманахът на всеки прохождащ кулинарен гений.

СТРОИТЕЛСКИ ОБЯД

Доста адекватно, достатъчно вкусно, достъпно и евтино предложение ако си български студент. Всъщност си мисля че това е първото нещо, което много от нас въобще са си сготвили, ако въобще това е точната дума от чисто техническа гледна точка. Как всъщност се прави строителски обяд:

- 3 кренвирша Кен (или друга евтина марка по избор)

- ½ бял хляб (заводски или Добруджа)

- 1-2 бири Ариана (или друга марка по избор)

- 1 буркан лютеничка , най-добре първом

айската с хорцето дето е за лев и 20

- По избор: руска салатка (може и без нея, зависи от бюджета, с който разполагате)

Няма какво толкова да се каже за начина на приготвяне нито пък за самия акт на консумация. И все пак трябва да изтъкнем няколко важни подробности:

1. Обелете кренвиршите! Това е от витално значение пък и ще ви бъде по-вкусно
2. Когато си отворите бирата я изпльокайте със среден пръст в типичен строителски маниер. Аз и до ден днешен не мога да го правя, защото са ми тънки пръстите, и давам на някой друг да ми я изпльока.
3. Алгоритъм на топене в буркана с лютеничката! Знам че повето от вас ще бързат да се нахърлят с кренвиршите върху буркана, но резулата от това ще е, че след 2-3 мин ще сте ги изяли всичките и ще трябва да ядете сух леб дето се вика. За това спазвайте последователността – 2 пъти мацване на хляба 1 път топене на кренвирша! Руската салатка е ценна добавка и лесно решение на този проблем, защото можете да и посветите хляба и респиктивно да профилирате кренвиршите строго в/у лютеницата.

Етикеция/ Начин на сервиране:

Като цяло изпльокването на бирата е най-важната тънкост. Дори не е задължително да си миете ръцете при консумация. Бих казал, че в известен смисъл се поощрява говорено с пълна уста, мляскането, оригването между глъдките бира и дори слушането на поп-фолк докато се храните. Неадекватно е да се храните със ст

роителски обяд и да слушате Стинг. Добър апетит!

"Знаете ли че:

Мартин яде козунак и кроасан с лютеница"

Мммм беше вкусно нали! Време е да преминем към по-сложните гозби, които всъщност изискват използването на кухнята. Естествено следващата стъпка в кулинарната кариера на всеки е да си сготви яйца. Няма да се отклоняваме от този стереотип и ще обърнем внимание на един омлет, който първоначално може да се стори непосилна задача за начинащия готвач и ако наистина е така просто сложете малко олио в тигана , измийте си яйцата, чукнете ги в ръба на тигана, пуснете съдържанието (прозрачното и жълтото) вътре, опръскайте се с олио и след няколко минути ще имате пържени яйца в чинията! Колко яко, а! Ако обаче мечтаете, ако имате фантазия и ви се рисува в кухнята, ако искате да изумявате, очаровате... Ако искате да си докарате инфаркт на 32, това е яденето което ви е нужно!

МАЗЕН ОМЛЕТ

По света има много различни варианти на мазния омлет. Различни експерти ще ви кажат различни неща за него, ще ви предложат различни съвети (4 пъти думата различен в 2 изречения, как е а?). За мен идеята на това ядене е да бъде максимално вредно, тежко, вкусно и до известна степен пълна енигма за стомаха и черния дроб. Ключовата дума да е мазно, холестерол, пържено.

Изброените пропорции са достатъчни да се наям аз

- 4 пресни яйца с печат

- 2 броя пресен лучец (онзи дето е в единия край бял в другия зелен, продавачката ще знае за какво става дума ако още не разбирате)

- 1 голям картоф

- Олио : да има

"[09.11.2008 г. 22:59:21] i.m. каза: - Олио : да има
[09.11.2008 г. 22:59:57] outlander каза: xaxaxa, tva e mnogo vajna remarka be, i mnogo akuratna
[09.11.2008 г. 23:00:14] i.m. каза: mislq 4e 6te go pi6a za vsqko qdene
[09.11.2008 г. 23:03:18] outlander каза: olioto e mnogo vajno, trqbva vsqko studentsko neshto da e mazno
[09.11.2008 г. 23:03:46] outlander каза: i zaduljitelno trqbva da ima na marto receptata za meze za vino- sirene s cherven piper i spored nego polovin butilka olio"

Измийте всичко, яйца, картоф, лук-млук. Подмийте себеси. Нарежете лука на ситно, полека с ножа. Обелете картофа внимателно и точно и го нарежете на кубченца. Камен Донев би казал „ластиците да не са много опънати”, те не са от значение в момента. Изсипете съдържанието на яйцата в голяма чаша за вода и разджуркайте бързо и страстно с вилица. Сипете повечко олио в тигана и го загрейте на мах. Изчакайте................................. ........... .......... ........... изчакайте.......... ............................... .............. .

Сложете картофите в тигана, внимавайте да не ви опръска, ще каже „фффщ” при всички положения. С дървена бъркалка или някакво друго оръдие, но не с пръст, обръщайте така по-интезивно картофките да не загорят от едната страна само. Добавете лука. Надали ще каже „фффщ” ама може да замирише гадно, не изпадайте в паника. Разбърквайте докато картофките и лучеца не станат жълто-кафяви като златната есен и приказната шума на дърветата. Разпределете равномерно съставките в тигана и излейте отгоре яйцата. Опитайте се да покриете всички картифи и лук, ще е тъпо просто да излеете всичко в центъра на тигана. Изчакайте известно време, след което положете някакви усилия да обърнете омлета. Няма да е лесно, препоръчвам просто да го разделите на няколко части, ще изгуби зашеметяващия си визуален ефект в чинията, но кво ти пука. Не чакайте много, яйцата по-принцип доста бързо преминават от течно в твърдо състояние. Като ви се стори готово го извадете с има едно такова като пластмасова шпатола с дупки, за да се изтече олиото. Поръсете с шарена сол, може и кетчуп на вкус и нападайте!

Няма какво да кажа по-специално по темата, но независимо от изкушението не пийте бира с това ядене, наистина не го правете, може би това е единствената манджа, за която ще го кажа. Спрете хора, недейте, моля! Не пийте бира с това... ще повърнете всичко, честно. Смятам че този омлет е доста вкусен, но е прекалено хардкор и в никакъв случей не бих го нарекал здравословен. Наяжда- да, обаче ако си го правите често наистина ще си докарате някаква болест.

Добър апетит!

"Знаете ли че:

Веднъж изпих бира с тоя омлет, боля ме стомаха цяла нощ, не можах да спя и на сутринта повърнах"

Това е за сега. Бъдете инспирани, бъдете артисти в кухнята и си мийте чиниите след ядене :)